НЦЦ пита: Защо ли някой ще поиска да взима българско гражданство?
„ Защо ли някой ще изиска да взима българско поданство? " - пита при започване на коментара си създателят Петер Разони. И изяснява, че по този метод претендентът получава опция да живее, да работи или да започва бизнес в която си желае страна от Европейски Съюз. Авторът напомня, че таман този мотив употребяват посредническите организации, които оказват помощ на жители без ЕС-паспорт да получат българско поданство. " Това си е най-обикновена договорка "
„ Тези хора би трябвало да имат опция и да са подготвени да влагат в страната минимум 1 милион евро, половината от които в български държавни облигации, които по-късно могат бързо да бъдат продадени. И това, общо-взето, е всичко. Нито се постанова да живееш в България, нито да приказваш български, нито пък да имаш някакви персонални връзки с тази страна. Това си е най-обикновена договорка. "
По-нататък създателят напомня, че сходни „ златни паспорти " от няколко години издават и Малта и Кипър. Смята се, че през последните 10 години към 6000 души са станали по този метод жители на Европейски Съюз. Петер Разони стига и до съответния мотив да се разисква този въпрос: „ Иновативният модел на трите страни още преди пет години раздразни Брюксел. Започна изследване, резултатите от което Еврокомисията оповести в сряда ".
Авторът напомня, че Европейски Съюз автоматизирано признава за собствен жител всеки жител на държава-членка. И че всички жители на Европейски Съюз имат равни права - на напредване, на усядане, икономическа независимост, сигурност. Но когато обособени страни-членки посредством съмнителни схеми раздават поданство на чужденци, това може да засегне ползите на други страни от Европейски Съюз, написа създателят и категорично показва опазването на сигурността като един подобен значим интерес. По-нататък НЦЦ коментира:
„ В сряда Еврокомисията малко понабърчи чело. (…) Като цяло обаче се въздържа от рецензии. И това е вярно по три аргументи. Първо, Комисията не показа доказателства, че продажбата на ЕС-паспорти в тези три страни води до злоупотреби или основава проблеми за сигурността, засягащи други страни от Европейски Съюз. Второ, даването на поданство е суверенно право на държавите-членки. И трето, продажбата на паспорти би трябвало да се преглежда в един по-широк подтекст. Защото тя е просто законосъобразен вид на един бизнес, които най-малко 20 от общо 28-те страни в Европейски Съюз откриха през последните години: продажбата на дълготрайни визи на богати чужденци. В другите страни това действа по друг метод, само че бизнес-идеята е една и съща. "
" Какво значат за тези страни личните им жители? "
В края на коментара четем: „ Всички тези модели би трябвало да се преглеждат като част от миграционната политика, която всяка страна има право да организира в благозвучие с националните си ползи. След като можеш да каниш високо квалифицирани фрагменти от трети страни, тъй като това подкрепя стопанския растеж в твоята страна, за какво да не можеш по същата причина да каниш и богати хора?
И въпреки всичко: Малта, Кипър и България се сблъскват с един сериозен въпрос. Какво значат за тези страни личните им жители? Гражданството е изражение на една обвързваща връзка сред човек и страна, с насрещни права и отговорности, с произтичаща от него преданост към общността. И когато една нация случайно продава това гражданско право на външни лица, които нямат никакво отношение към общността, тогава тя не се отнася съществено към самата себе си ", заключава НЦЦ.
„ Тези хора би трябвало да имат опция и да са подготвени да влагат в страната минимум 1 милион евро, половината от които в български държавни облигации, които по-късно могат бързо да бъдат продадени. И това, общо-взето, е всичко. Нито се постанова да живееш в България, нито да приказваш български, нито пък да имаш някакви персонални връзки с тази страна. Това си е най-обикновена договорка. "
По-нататък създателят напомня, че сходни „ златни паспорти " от няколко години издават и Малта и Кипър. Смята се, че през последните 10 години към 6000 души са станали по този метод жители на Европейски Съюз. Петер Разони стига и до съответния мотив да се разисква този въпрос: „ Иновативният модел на трите страни още преди пет години раздразни Брюксел. Започна изследване, резултатите от което Еврокомисията оповести в сряда ".
Авторът напомня, че Европейски Съюз автоматизирано признава за собствен жител всеки жител на държава-членка. И че всички жители на Европейски Съюз имат равни права - на напредване, на усядане, икономическа независимост, сигурност. Но когато обособени страни-членки посредством съмнителни схеми раздават поданство на чужденци, това може да засегне ползите на други страни от Европейски Съюз, написа създателят и категорично показва опазването на сигурността като един подобен значим интерес. По-нататък НЦЦ коментира:
„ В сряда Еврокомисията малко понабърчи чело. (…) Като цяло обаче се въздържа от рецензии. И това е вярно по три аргументи. Първо, Комисията не показа доказателства, че продажбата на ЕС-паспорти в тези три страни води до злоупотреби или основава проблеми за сигурността, засягащи други страни от Европейски Съюз. Второ, даването на поданство е суверенно право на държавите-членки. И трето, продажбата на паспорти би трябвало да се преглежда в един по-широк подтекст. Защото тя е просто законосъобразен вид на един бизнес, които най-малко 20 от общо 28-те страни в Европейски Съюз откриха през последните години: продажбата на дълготрайни визи на богати чужденци. В другите страни това действа по друг метод, само че бизнес-идеята е една и съща. "
" Какво значат за тези страни личните им жители? "
В края на коментара четем: „ Всички тези модели би трябвало да се преглеждат като част от миграционната политика, която всяка страна има право да организира в благозвучие с националните си ползи. След като можеш да каниш високо квалифицирани фрагменти от трети страни, тъй като това подкрепя стопанския растеж в твоята страна, за какво да не можеш по същата причина да каниш и богати хора?
И въпреки всичко: Малта, Кипър и България се сблъскват с един сериозен въпрос. Какво значат за тези страни личните им жители? Гражданството е изражение на една обвързваща връзка сред човек и страна, с насрещни права и отговорности, с произтичаща от него преданост към общността. И когато една нация случайно продава това гражданско право на външни лица, които нямат никакво отношение към общността, тогава тя не се отнася съществено към самата себе си ", заключава НЦЦ.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ